СУ”Св.Св.Кирил и Методий”

МОЕТО УЧИЛИЩЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Есе

        Празникът на светите братя Кирил и Методий! Най-светлият , най-цветният празник на българското училище…Празникът на моето училище! Някак си винаги го свързвам с главата „Радини вълнения“ от Вазовото „Под игото“, където образите на св. Кирила и Методия „погледват из великолепно кръжило от трендафили, росни цветя и клончета от ела и чимшир“.  Такъв е венецът и в нашето училище всяка година. Вече почти 130 години. От мъгливата есен на 1890 , когато в с.Яйля-кьой се открива училище. Учениците в по-голямото си мнозинство са били ергени. Познайте защо? Ами защото преди това е нямало училище тук, а и повечето от хората са преселници от Кюстендилско, Босилеградско, Македония през 80-те години. Трябвало им е време да си построят къщи, да се устроят и след това да мислят за училище. Нарекли го на името на светите Кирил и Методий, създателите на славянската азбука, които тачи всяко българско сърце.            

          Нашето училище дълго си няма свой дом – мести се в различни частни къщи до 1922 г, когато най-сетне се построява сграда за прогимназия.                                                     

         Виждам го през зимата в ония години. Печките на дърва бумтят. Пламъкът присвятква през вратичката. Дъбовите цепеници пукат и разнасят аромат, а гласът на учителя отвежда децата в незнайни страни, в далечни времена. На чиновете стоят мастилници и децата скърцат с перодръжки и изплезени езици от страх да не капне мастилено петно….През зимните ваканции по Коледа големите ученици се завръщат от Омуртаг и Търговище / Осман пазар и Ески Джумая/ и правят вечеринки с представление в големия салон на старото училище. Събира се цялото Яйля-кьой, а после Поляне да ги гледа. Училището е сърцето на селото.            

            За първи май – тогава празника на пролетта, учителите извеждат учениците на разходка в близките до селото местности – берат цветя, плетат венци, пеят  и играят хора под съпровода на собствените си песни…Сега това би ни се сторило смешно…                                                           А после идва страшната свирепа зима на 1943 година, когато училището в Поляне е затворено и превърнато в арест. По света вилнее Втората световна война.. Сградата се превръща в място за разпити и изтезания на своите някогашни ученици. В двора  са разстреляни двама от тях…                                                                                                                         Минават години ….Сменят се времена и хора, през 1970 е построена днешната сграда на училището. През 1974 Антоново става град, а през 1982 година училището става гимназия. Едно обаче не се променя – в антоновското училище се учат децата на Тузлука. Тук те мечтаят, творят, намират приятели, готвят се за бъдещето. От тук към големия свят са тръгнали бъдещи лекари, инженери, учители, за да разнасят доброто име на днешния юбиляр.                                      Обичам те , училище мое! И ми е тъжно, че тази година ти ще останеш без своя цветен венец за Деня на светите братя! Пожелавам ти дълъг живот и светли дни, училище мое!

 

                                                                 Михаела Христова – 11 клас

На 6 май в България се отбелязва Деня на храбростта и българската армия. Чества се Свети Георги Победоносец и се приема и като празник на овчаря.

В условията на извънредно положение и дистанционно обучение, на учениците от 5 и 6 клас в нашето училище, бе поставена задача да рисуват на тема “6 май-ден на храбростта”, а по –малките им съученици направиха картини с природни материали. Всички творби бяха снимани и с най-добрите учениците от клуб “Аз в дигиталния свят”, по проект ОБРАЗОВАНИЕ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН, направиха видеоклип

 

 

https://youtu.be/8QjMOMvj8CI

 

 

          Знанието – сила или слабост

 

         Надали има човек, който да не знае древногръцкия мит  за Икар,  който получавайки крила от баща си – Дедал, пренебрегва неговите съвети и се устремява нагоре във висините,  за да достигне Слънцето. От незапомнени времена човекът е искал да има криле, с които да полети като птиците. Но също така от незапомнени времена човек се е стремил да достигне с крилата на мисълта  божествената светлина, тази божествена светлина, която ни дава знанието, просветата. /А думата „просвета” идва от светлина/.

       Знанието е и сила, и слабост и ти трябва да решиш  как ще го използваш. Просто ако знаеш  и не  използваш знанието си, за да направиш нещо добро  за хората, то е безполезно. Трябва да покажеш, че можеш.При всяка възможност трябва да  развиваш себе си чрез знанието. Ролята на човека на земята е да бъде ученик цял живот, за се стреми към познание и да подчини това познание в служба на доброто.

         Знанието помага на хората да разберат своето минало, помага им да си обяснят явленията в света, който ги заобикаля.  От знанието на учените  в момента зависи живота и здравето на милиони хора на планетата.

        За славянските народи знанието става по-достъпно чрез азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий. Тази азбука им дава възможност  да познаят божието слово на роден език , да четат  книгите на своето време и да достигнат до знанието.

        Знанието е нещо удивително! То разкрива пред човека нови и непознати светове. Но в същото време изисква труд и упоритост. Някои хора, като че ли се боят от него и вместо да изкачват стъпалата на знанието, те решават да останат на едно и също ниво цял живот. А то обогатява духовността. Така тези хора се обричат на духовна бедност и празнота.

         Съчетанието на знания и опит правят човека по-мъдър. Есхил е казал: „Мъдър е не онзи, който знае всичко, а който знае необходимото.” В света, в който информацията ни залива отвсякъде, трябва да умеем да подберем онова знание, което ще задълбочи нашите познания в областта, която сме си избрали. Само така ще бъдем полезни на себе си и на обществото.

         Понякога си мисля за малките деца, които са толкова щастливи, по-щастливи от всеки един възрастен. И тогава се питам: „Прави ли ни знанието по-щастливи? Не е ли знанието „слабост”, която ни лишава от възможността да се радваме на дребните неща? Но и си казвам: Трябва да преодолеем страха си, че ще сме нещастни, ако знаем прекалено много и да творим щастие от знанието си.

                                                                                             

 

 

Есмерай  Мустафова – 8 клас

 

 

 

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ

ЗА ЗАКРИЛА НА

ДЕТЕТО

Националната телефонна линия за деца 116 111 се управлява и администрира от Държавната агенция за закрила на детето. Агенцията е единственият специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол за осъществяване на държавната политика по дейности за закрила на детето в Република България.

06071—2273

0878113523

 

   info-2500201@edu.mon.bg